Новини

ДОБРИНАТА, КОЯТО НИ СГРЯВА

06-11-2018 / SCHOOL LIFE

 Ученици, с почит към вас!

Към теб, колега, Радослав  Вълков - учител и човек!

И към всички останали колеги от ПЕГ“Д-р Ив.Богоров“, които помогнаха – кой с каквото може.

Вие сте моите герои, хората, човеците.

За вас, които се отзовахте на повика на един баща в нужда, и дарихте кръв.Или дарихте надежда.

Да, надежда! Преди време бях писала нещо за тая пуста надежда, за редките ни срещи с нея и за  рехавата ми надежда, че… има надежда. Рекох си. Пък може, може и да я има…На въпреки и  пряко всичко, което очите и сърцето ми виждаха. Използвах дръзка меатфора- „изпраните чорапи на надеждата“.Тогава мои познати литератори, почти с потрес възкликнаха: “Весела, как можа  да напишеш такова нещо! Ми, грубо е, някак неприлично. Сякаш ни лъхва    вонята на тия миризливи чорапи. Ужас!“ Да, драги, точно така е . И моля ви, не си затъквайте носа!  Щото не можеш да си писател или психолог, ако не бръкнеш в тайните подмоли на душата , ако не си изцапаш ръцете с някаква утайка, гнус, тиня, неизпрани грехове или направо демони. Наш дълг е , колкото и да сме слаби и грешни, да вадим тия дяволи на светло / а пропо ,  в личния ми прочит това е и смисълът   на един празник като Хелоуин/.

Човекът не е черно-бяло кино, нито карнавал, в който само маските се сменят. Той е пълен с цветове- и ярки , и тъмни, землисти, нерядко отровни. Но може би  затова има шанс, грешейки  – всеки ден, всеки час да грейва, да се изправя и да помага и на други клетници като него да се вдигат и да продължават напред.

Да бягаме към светлината; въпреки житейските рани, гаврите с душите, поомачканата надежда. Всеки нов ден да даваме шанс на човещината, на по-доброто от себе си…

Гещалтпсихолозите казват, че не е нужно да си болен, за да се излекуваш. Аз бих перифразирала - не е нужно да си зъл, за да се подобриш. И да помогнеш на другия да го стори.

Не знам какво ще се случи…Битката за живота на Атанас продължава. Тежка болест, тежка прогноза.Положението му все още  е много критично. Не сме пророци- правим каквото можем.  Упованието ни е, че заслонът от съпричастие, помощ, състрадание расте…Десетки кръводарители. И още, и още. Кула, която е по-зашеметяваща от Вавилонската. Кулата на разбирането. Споена с човешката кръв, която храни надеждата.

Почит към всички ви и до нови срещи с човещината. Това са едни от най-вълнуващите мигове, които преживявам  в това училище!!!

 Бъдете благословени и споделяйте тая благодат с другите!

Училището „топва“ в науката, но светостта му може би е в това, че то  е и училище на доброто….

Поклон!

Весела Недкова, педагогически съветник /от името на близките на Атанас Георгиев – Папата/